Рождество Христово:Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България.
Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга й, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите й тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Традицията у нас:В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.
Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.
На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Тя е продълговата за разлика от кръглата софра. Покрита е с месали. На нея освен хлябове се поставят и ястията(все постни) - търкан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджоли". От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му.
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете. Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат - първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат - който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял - слаба реколта.
Мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!" Останалите отговарят: "Амин, дай Боже!" После го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата си разделят. По големината на парчето, което всеки сам си е отчупил, се съди за късмета му.
След като седнат, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Всички са обхванати от трепета на очакването, с който ще посрещнат коледарите.
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко - млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен. В групата има трохобер(събира краваите), магаре(носи месото и сланината) и коте (мяука, за да предизвести, че идват коледарите).
Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.
Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчели, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.
Коледни традиции по света:В Америка и Канада в навечерието на Коледа децата оставят до камината чаша мляко и чиния със сладки, за да може дядо Коледа да се нахрани, и да отпочине от дългия път. На двора малчуганите хвърлят моркови, за да нахранят и изморените еленчета.
В Румъния по Коледа децата минават от къща на къща да пеят коледни песни или да рецитират поезия. Водачът на групата носи дървена звезда, украсена с цветна блестяща хартия и звънчета и закачена на пръчка. В центъра на звездата е изобразено Святото семейство.
На Коледа децата в Испания напълват обувки си със слама, моркови и ечемик и ги оставят на прозореца, за да нахранят конете на мъдреците. Смята се, че те всяка година минават отново пътя до Витлеем. Единият от тях се казва Балтазар. Той носи подаръци на децата.
В Сирия в навечерието на Коледа цялото семейство се събира около незапаленото огнище на двора, със запалена свещ в ръка. Най – малкото дете запалва огъня със свещта си. Преди да изгори огъня, всеки го прескача и си пожелава нещо.
В Египет традициите повеляват всеки да носи чисто нови дрехи. Коледната служба в църквата завършва с камбанен звън. Вкъщи на коледната трапезата ги чака т.нар. Фата, съдържаща хляб, ориз, чесън и варено месо.
В Япония Коледа се празнува по различен начин. Тогава трябва да се правят добрини за останалите, особено на хората в болниците. Те нямат дядо Коледа, но имат будистки монах на име Хотеи-ошо, който раздава подаръци на децата.
Момичетата и момчетата в Иран никога не са чували за дядо Коледа, което значи, че не са получавали подаръци от него. Всеки от тях получава нови дрехи, които трябва да носи през целия ден. Това ги прави щастливи и горди.
В Дания коледното навечерие се нарича Юлеафтен, и е най – големия и важен повод за празненство, продължаващо цяла нощ. На трапезата се сервират традиционната печена, пълнена със сини сливи, гъска, червено зеле и оризов пудинг с канела нар. Грод.
В Чехия коледните традициите повеляват момичетата да предсказват бъдещото си семейно положение. На 4 -ти декември момичето потапя черешова клонка във вода. Ако тя разцъфне до Коледа, то тя ще се омъжи пред идната година.
Важна част от традициите по Коледа в Унгария е пресъздаването на раждането на Исус. Изпълненията се правят от групи деца или възрастни хора. Понякога в пиесите са включени кукли на конци, акомпанирани с песни, музикални инструменти, а понякога и танци.
Историята на Дядо Коледа:Във всяка страна по света добрият старец, който носи подаръците в празничните коледни и новогодишни дни, е наричан с различни имена.
На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал „История на град Ню Йорк“, където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия и пеели песни за свети Николай – Занкта Клаусе (Sinterklaas).
През 1822 година друг жител на Ню Йорк – Клемент Кларк Мур, написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина. През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.
През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс. Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя.
Ето как вестник „Ню Йорк Таймс“ през 1927 година описва Санта Клаус: „Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.
Художникът по рекламата на фирма „Кока Кола“, Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания „Санта Клаус също пие кока-кола“ едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение на обширна рекламна кампания. Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.
Дълги години подаръците на българските деца носеше Дядо Мраз – понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри.
Сега подаръците отново носи Дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ. Може би защото отдавна знаят, че техният Дядо Коледа или Дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка.
И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.
Писмо до Дядо Коледа:През декември 1897 година в редакцията на в. „Ню Йорк пост“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. „Ню Йорк пост“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О’ Ханлън:
Драги Редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?
Вирджиния О’ Ханлън
…и отговорът на Франсис П. Чърч:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа. Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно. Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.
Честита Коледа и весела Нова година!!!
Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 година започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години работа в образователната система. През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в 'Ню Йорк сън'. Към всеки свой отговор Вирджиния О’ Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.
История на елхата:Сияещата елха, която се свързва с редица древни обичаи, с времето се превръща в символ на Коледните и Новогодишни празници. На Коледа се смята, че Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота. Затова елхата се украсява с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди — като символ на отрупаното с плодове Райско дърво.
Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.
В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината. Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции.
По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.
Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.
Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай. Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво.
Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й.
Първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.
През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.
Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.
През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.
По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.
През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му.
През 1882 година американците патентоват електрическите лампички. Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.
С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.
В България обичаят да се украсява елха идва от Русия. Руснаците уреждали коледни дръвчета в по-големите градове на България по време на Руско-турската освободителна война. Така елхата станала една от най-популярните в България. Тя е не само коледно, а и новогодишно дръвче. В СССР през 1920-те елхата е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.
Коледа - интересни факти:Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите. Ето няколко любопитни факти за Коледа и традициите й, събрани от DW:
Названието Коледа (англ. Крисмас) например идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass - Меса на Христос.
Името на Дядо Коледа или Санта Клос (Санта Клаус) идва от холандското име на св. Никола - Sint Nikolass, съкратено до "Sinterklass", което пък американците бързо превърнали в Санта Клос.
Празнуването на Коледа било забранено и се смятало за престъпление в Англия през XVII в.
Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 година. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му бързо станала много популярна.
Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви.
В Италия малчуганите чакат Бефана - стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд.
Исландчетата са се уредили най-добре - посещава ги не един, а 13 различни дядоколедовци.
Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh ("Открита шейна с един кон").
Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също е американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността.
Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала, когато свети Николас - покровителят на децата - хвърлил торба с жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.
Най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той биологично е момиче.
Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Тя се е зародила, когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.
Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година, като носят яркосиньо бельо.
Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Те станали много популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.
Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория - германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.
